българска народна носия
Изучаването на особеностите на националното облекло на различните народи ни дава възможност да се доближим до тяхната култура, обичаи и традиции.
Националните дрехи се различават от обикновените по това, че в тях няма нищо случайно или спонтанно. Всеки елемент се обмисля и формира в продължение на години, дори векове, като максимално отразява начина на живот на населението, климатичните условия, вътрешното положение на държавата, мирогледа на самото население и др.
Особено внимание заслужава националната българска носия. Цветен и ярък, той веднага привлича вниманието, изненадвайки и радвайки окото със своето богатство и оригиналност.
Малко история
Историята на българската народна носия обхваща много векове. Той беше повлиян от културите на други страни, някои вътрешни събития, териториални фактори и т.н.
В далечното минало хората в България са изработвали сами платове за народни облекла и отношението към това е било изцяло благоговейно и уважително. Например само жените можели да тъкат и шият в определени дни. С работата си те доказаха на целия свят, че са най-сръчните майсторки.
Прародителят на съвременното българско женско облекло е вид вълнен сарафан (сукман), който има доста дълбоко деколте.Първоначално във всички региони имаше общи черти: трапецовидна форма, вид тъкан и др.
От самото начало българската носия се отличава с богата украса: неразделна част от нея са символични шевици, накити, дантели.
Особености
В съвременната българска народна носия женската прическа веднага привлича вниманието. Изглежда много впечатляващо и ярко, донякъде напомня на руски кокошник. За тържествени събития шапката е богато украсена с цветни картини, монети и мъниста.
Характерна особеност на българската носия може да се нарече и звукът, който се издава от нея при ходене. Този приятен за ухото звън се създава от множество декорации, които в големи количества служат като украса на тоалета. Колиета, обеци, колиета и празнични шапки са украсени с полускъпоценни камъни и специални метални пластини, които създават този приятен звук при движение.
Описание на облеклото
Основната част от женското национално облекло в България е сарафанът. Условно това облекло може да бъде разделено на 2 подвида:
- сукман, което е продукт с или без ръкави, украсен с плитка и различни бродерии. Особеност на сукмана е изящна, рисувана престилка;
- сая. Това е риза с ръкави от различни стилове и пола. Характеристика на думата са оригинално бродираните маншети и яка.
Мъжкото национално облекло също може да бъде разделено на 2 групи:
- черно-ужасно. Това са дрехи, които са направени в тъмни и приглушени цветове;
- белокос. Такива дрехи са ярки, позитивни и радостни.
Мъжкото облекло включва:
- панталони, гарнирани с плитка;
- колан, украсен с изящна бродерия;
- риза, чиято яка и маншети също са украсени по оригинален начин;
- ярка цветна жилетка.
Националните детски дрехи в България се отличават със своята яркост и колоритност. Това важи особено за момичетата. Пъстри, пищни венци, украсени с монети и камъни, грабващи окото и пленяващи с красотата си шевици по дрехите не оставят никого безразличен.
Своеобразните кожени сандали - цървули се считат за национална обувка в България. Външният им вид наподобява мокасини, така че са много удобни.
Модерни модели
Българите са много чувствителни към националното си облекло, опитвайки се да го направят още по-уникално и оригинално, неподражаемо.
Червен сарафан с дължина малко под коляното изглежда много стилен в комбинация с черна престилка, бродирана с ярки мотиви. Снежнобяла блуза, бродирана със символични орнаменти, се вписва перфектно в цялостния образ. Панделка, украсена с цветя, завързана около главата, допълва цялостната картина.
За да създадете цветна мъжка визия, можете да използвате широки панталони в бежово. Риза с бродирани маншети и яка в комбинация с бежова жилетка и широк декориран колан ще направят визията завършена и стилна.
Българският народ е един от малкото, които много тачат и тачат паметта на своите предци. Народното облекло е нещо, което българите грижливо пазят и обогатяват с нови елементи, без да губят основното си значение, заложено от техните предци.
